Етюди по народопсихология на българина

Няма как да се проучи един народ без уважение, тъй като той не е просто животно. Въпреки това, най-голямата грешка би била да се основава на това уважение. От тук нататък навлизаме в една сантиментална последователност, която всъщност не представлява народопсихология, а идеализация. Според Джовани Джентиле обективното разглеждане на субекта е илюзия. Затова е от съществено значение в кой исторически контекст анализираме поведението на народа – именно през определени периоди изпъкват специфични черти. Никога няма да можем да възприемем българския народ така, както го вижда Вазов; неговите изрази за "хубавата родина" или "свещения език" са свързани с конкретни явления в поведението на народа по време и място, а не описват самия него като цялостен образец.

Например, когато Аспарух преминал Дунава със своето племе, това било момент с проявление на определени качества, които исторически нямат аналог. Но тези качества не могат да бъдат считани за вечни характеристики на народа. Когато днес се опитваме да разберем българската психика, трудно можем да открием позитивни аспекти: липсват масови прояви на достойнство или убеденост у хората. Вместо това наблюдаваме значителна адаптация и консуматорско поведение от утопичен характер - такова поведение може и да не бъде реализирано материално или икономически, но постоянно присъства психологически…