Граничната идентичност

Основните теми, които ще разгледа настоящото изследване, са свързани с определянето на познавателните граници в социологията на отклоняващото се поведение. Въпросът е дали перспективата на криминологията при анализа на престъпността остава идентична с тази на социолога. Всички форми на отклонение ли подлежат на анализ, основан на практиката и традицията в криминологията? Винаги ли отклонението предвещава бъдещо престъпление и обратно?

Определянето не само между нормативното и отклоняващото се поведение, а също така и между отклонението и потенциалното престъпление ще бъде предмет на анализ чрез сравнение на различни концепции за тези явления в първата част от изследването. Разграничаването между подходите и аналитичната основа за отделяне и независимостта на социологията по отношение към доминиращата традиция в изучаването на престъпността е централна задача тук. Считаме за особено важно да преосмислим безкритично приеманата теза относно сходството между гледните точки и методите както в криминологията, така и в социологията по въпросите за отклонение и престъпност. Затова една от основните задачи е да се поставят адекватни основания за изграждане на аргументация относно реалните граници между социологията на отклоняващото се поведение и криминологичната традиция.

Целият анализ има намерение да предостави основания за оценка как приложими са съществуващите социологически теории относно отклонението спрямо българската социална действителност. Спецификата й личи както във формулирането и възпроизвеждането na социалните норми, така και при избора или представянето na формите na поведения считани za оступчиви.