Непознатата

Има ли нещо по-конкретно от предмет? Нещо, което да вдъхва повече сигурност от парче връв или огърлица? Въпреки това, в света на фантастичната литература тези обекти придобиват ново значение - след преминаване през сложността на двойствеността - и се зареждат с ужасяваща злоба, която води хората към падение или смърт. Предметът става своеобразен вампир, който изкарва героя извън реалността, лишавайки го от разсъдък и понякога дори от живот.

Разказите на Мопасан за свръхестествени събития не представляват просто преход в другата страна на огледалото; те са истории за бавен и неизменим упадък. Фантастичното при Мопасан е вътрешна проява – тук няма чудовища, дракони или духове. То произлиза и се движи от реалното; действителността постепенно се разпада на множество малки частици...

Когато се върнех вкъщи, непременно трябваше да я видя и докосна. Завъртах ключа на шкафа с трепет, сякаш отключвах вратата към любимото си място, защото ръцете ми чувстваха силна нужда да потопят пръсти в магическия поток на мъртвите коси.

А щом спирах да я галя и затварях шкафа, усещах нейното присъствие все едно беше живо същество — скрито зад вратичките. Отново жадувах за нея. Имах непреодолимо желание да взема косата й и да я докосвам до безумие: студеният хлъзгав допир ме възбуждаше до крайности.

Обичах я! Да, истински я обичах. Не можех вече без нея нито миг; един час без поглед към нея беше немислим.
И чаках... чаках... какво точно? Не знаех. Чаках Нея.
Една нощ внезапно се събудих с чувството че някой е с мен в стаята…