Византийската дипломация и Западът( 1391-1425)

Концепцията за настоящото изследване се появи по време на работата ми върху дисертацията "Византийски интелектуалци в културата на Италия, втора половина на XIV - началото на XV век", където основният фокус беше поставен върху две значими личности от този период - Димитър Кидонис и Мануил Хризолорас. В хода на проучванията стана ясно, че византийските интелектуалци са най-вече политически фигури, а тяхната културна дейност (преподаване, преводи и творчество) служи за подкрепа на униатската политика с цел постигане на общохристиянско единство срещу османската заплаха. Тази характеристика е типична както за православния модел през разглеждания период във Византия, така и в Западна Европа. Малко вероятно е да съществува личност в двата културни контекста през XIV-XV век, която да се издържа само от интелектуална работа; напротив, пред нас стои образът на интелекталеца-политик, който активно участва в политическата и дипломатическа сфера и заемаше високи постове.

Целта на настоящето изследване е чрез анализиране на първичните данни и научните трудове по византология да се направи опит за систематизация информацията относно дипломатическите мисии към Запада при Мануил П. Ще бъдат идентифицирани западните държави, към които е насочена византийската дипломация, времевият ред при изпращането им и наличната паралелност между тях; ще се определят целите като пренос на писма, икономически споразумения или искания за финансова и военна помощ.

За реализиране целите ще бъде извършен индивидуален анализ на дипломатите: те ще бъдат представени портретно; организирани по хронологичен ред и по страните-клиенти; ще бъдат формулирани обобщаващи заключения. Избраният подход – просопографското разглеждане всеки византийски посланик в контекста на конкретната му мисия – наложи необходимостта от повторение дори там, където материалът не позволяваше разнообразие.