Зимата на Гюнтер

Романът описва пътуването на един балансиран, но доста хладен служител на Световната банка, родом от Парагвай и с германски произход. Той е в компанията на съпругата си Елиза, която е испанистка с афроамерикански корени и притежава деликатна чувствителност. Двамата се отправят към централното място на държавния тероризъм в Южна Америка по време на конфликта за Малвинските (Фолклендски) острови с намерението да спасят живота на племенницата му Соледад - млада поетеса, затворена и измъчвана заради творчеството си.

Хуан Мануел Маркос прекарва значителна част от зрелостта си в САЩ, където учи в университетите Питсбърг, Йейл и Харвард. След това преподава в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и получава награда под формата на стипендия от Националния фонд за хуманитарни изследвания към федералното правителство.