Султан Махмуд II и краят на еничарите

Книгата „Султан Махмуд II и краят на еничарите“ представлява значим труд в областта на политическата история. Тя предлага документален разказ за първите осемнадесет години от управлението на тридесетия султан на Османската империя, започвайки с драматичното му възкачване на трона през юли 1808 г. и завършвайки с така нареченото „щастливо събитие“ - унищожаването на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактологичният подход подробно проследява хода на важните събития. Дългият списък от проблеми очертава различните фази и мащабите на грандиозната борба за власт в османската държава. Империята, която вече не помни времената си на величие, изпитва сериозни затруднения в началото на XIX век; тя губи войни и територии. В провинциите цари анархия, където аяни и местни еничари водят битки помежду си и срещу армията на султана. В Истанбул истинският контролиращ фактор е столичният еничарски оджак, който чрез рекет и насилие тормози населението, а бунтовете им променят правителства и султани. Ограничена група от управляващия елит вижда решение за излизане от кризата чрез реформиране, като смята военната реформа за ключова стъпка напред. Еничарите обаче, които дълго време са основната бойна сила и привилегирована класа, категорично отказват всякакви опити за промени или самата концепция за реформи. Техният силен отпор ги поставя начело сред консервативните сили в обществото.

проф. дин Цветана Георгиева