География на езиците

Този текст представлява географско изследване, а не лингвистично. Основната му цел е да проучи областта, която може да бъде наречена геолингвистика, подобно на социолингвистика и демолингвистика. Съставен от географ, той не се фокусира върху конкретни аспекти на езика (като фонетика, лексика или граматика) и тяхното пространствено проявление — задача за специалистите по лингвистика — а вместо това разглежда т.нар. „лингвистична“ или „диалектологична география“. Изхождайки от анализите на лингвистите, авторът обсъжда езиците (или диалектите) като явления с обществена значимост и само накратко разглежда общи проблеми на лингвистиката свързани с речта в контекста на социалните и пространствени им измерения.

Географията на езиците тук е разделена на две основни части: обща и регионална география. Общата част описва самия предмет на изучаване: езика като ключова етническа характеристика за индивидите и свързващо звено в обществото. Разпространението на различните варианти при употребата му във времето и пространството демонстрира динамика, която geografiчният подход помага да се разбере по-добре. Така се очертават екологичните аспекти на езиците – важен принос към културната география.

Анализът относно разпределението на езиците в основните континентални райони и големи държави предоставя информация за регионалната география; обаче все още остава предизвикуваща трудности поради недостигащи надеждни данни. Накрая трябва да подчертаем факта, че дванадесет языка покриват над 60% от световното население не само като майчин язик, но също така играят важна роля при трансфера на култура.