Друга история на най-голямата война Кн.1: Разгарянето на пожара

Моята дълбока и внимателно обмислена версия на Втората световна война се стреми да разгледа "Третата истина на Ничията земя" между фронтовете, въпреки че там съществува риск от попадане "под кръстосан огън". Ако някой не одобрява тази "другост", той има правото да представи своята, надявам се, автентична история. В науката авторът е единствено число, докато гледните точки и разказите винаги са множествени. Като човек, преживял предишни назидания, няма да отправям заплахи към несъгласните: "Чети и виж как точно е било!"

По време на Руско-турската война на 10 май 1773 г., генерал Александър Суворов предприема смело форсиране на Дунав и след седмица неговият отряд завладява укрепения град Тутракан. Младият пълководец с ентусиазъм докладва на командващия: "Слава Богу, слава Вам! Завзех Тутрукай!" Ядосан от непокорството му спрямо оперативния план, фелдмаршал Пьотр Румянцев Задунайски настоява за строго наказание срещу него. Обаче Екатерина II Велика подписва кратка резолюция: "Победителя не съдят!" Така тя формулира една историческа закономерност, която остава недоказуема. Императрицата награждава генерал Суворов с орден “Св. Георги” и го насочва към бъдещето му като генералисимус.

Не само че победителите не биват съдени; те задкулисно диктуват Историята от своето недосегаемо положение, а много историци предпочитат удобно да ги следват. Докато пише Историята по свой начин, другият генералисимус Йософ Сталин заявява: "Историята е забравяща дама; важното е да има добри секретари." И така стигаме до "Десетте сталински удара", които играят ключова роля в изхода на Втората световна война. В същото време вождът споделя в тесен кръг със съжаление за това колко недостатъчно образован семинарист остава: “Какво да се прави - не всеки може да стане академик.” /Георги Марков/