За скръбта и разума

"В началото беше консервата. По-точно, основата на всичко се корени във Втората световна война, блокадата и глада, които отнеха повече животи отколкото всички оръжия взети заедно. Към края на блокацията се появиха американските телешки консерви. Спомням си, че бяха от фирма „Суифт“, но не мога да потвърдя това с абсолютна сигурност. Опитах ги когато бях едва четиригодишен.

Това беше първото месо след дълъг период на лишения. Обаче не помня толкова вкуса му, колкото самите консерви - високи и квадратни с ключе за отваряне; те символизираха нови механични принципи и различно усещане за света. Ключето, което завиваше тънкия капак, бе истинско чудо за руските деца: ние знаехме само как работят обикновените отварачки. Страната все още разчиташе на пирони и чукове - това беше нашият начин на живот; така щеше да бъде през по-голямата част от времето ни напред. Затова никой не можеше да ми обясни как стават тези кутии затворени; до ден-днешен не го разбирам напълно. Тогава наблюдавах с учудване как мама сваля ключето от консервата, вдига металното езиче и пъхайки ключето започва да го върти.

Години след като съдържанието им изчезна в клозетите, самите кутии - високи със закръглени ъгли в бордо или тъмнокафяв цвят с написани чуждестранни букви – продължаваха да съществуват в много домове по рафтовете или первазите - понякога просто като декоративен елемент или удобство за прибиране на моливи, отвертки и подобни вещи... Или даже използвани като саксии.

След време обаче тези кутии изчезнаха – изчезна както тяхното съдържание така и необичайната форма. С годините стойността им стана по-висока – те станаха желан артикул сред децата при размяна на играчки например. Така една такава кутийка можеше да се обменя срещу германски нож или моряшки токчета или лупа – независимо че често порязваше пръстите ни! Аз гордо притежавах две такива кутии в трети клас…"