Понякога ангели

В „Понякога ангели“ Емил Тонев споделя своята история и преживяванията на приятелите си, комбинирайки елементи от творбите на Джак Керуак („По пътя“) и Кен Киси („Полет над кукувичето гнездо“). В него се усеща влиянието и на руския автор Юрий Казаков, както и на Юрий Трифонов. Някои пасажи напомнят за незабравимия „Москва–Петушки“ на Венедикт Ерофеев – моменти, в които чашките с водка се сменят една след друга, а погледите са изумени от срещата с любовта или смъртта.

Тази книга представлява роман-холограма; чрез нея могат да бъдат възстановени последните три десетилетия в България. Също така тя може да бъде описана като литийно шествие с образа на младостта. Всеки писател мечтае да създаде свой велик роман – някои го постигат, докато други остават безуспешни.

След десет години мълчание и усилия Емил Тонев успява да реализира тази цел. „Понякога ангели“ е неговият значим роман.