Жив

Романът „Жив“ на Емил Тонев не е просто поредната войнишка история – в него се усеща пулсът на живота с всички негови страхове, ужасни моменти, малки радости и философски размисли.

Как могат да бъдат събрани в един художествен контекст произведението „Коса“, книгата „По пътя“, музикалните творби на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и фигурата на Владимир Путин? Какво е взаимодействието между бунтовния стремеж към свобода и гневът от кръвожадността около нас? Как се разказва за война и смърт, когато те са буквално до теб? Емил Тонев предоставя отговори на тези въпроси чрез своя роман. Той го прави със страст и удоволствие като разказвач, който пресъздава житейската съдба на едно поколение българи - закъснели хипари и добродушни грешници. Неговите отговори идват без колебания - изразяващи разгневена доброта.

Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик)

„Жив“ ме впечатли със способността си да акцентира върху детайлите и начина, по който умело комбинира личното с историческото. Това не е обикновена книга за войната; животът тук бушува с всичките му страхове, ужаси, дребни радости и търсения в сферата на философията. Персонажите са автентични хора с физически рани и душевни болки.

Особено ми направи впечатление как авторът интерпретира времето – то е както абстрактно понятие, така и непоколебима реалност, която оформя съдбите им. Миналото тежест натоварва героите, но същевременно придава значение на техните животи. Описанията му са визуално завладяващи, плътни почти до осезаемост; всяка сцена ни потапя в свят изпълнен не само с ужас от войната, а наситен също така с поезия и задълбочени размисли.

Този роман говори за живота – този вечен поток дори след най-тежките бурии.