Съчинения Т.4: Мисълта на Фройд - величие и ограничения. Мисията на Зигмунд Фройд. Кризата на психоанализата

Основната заслуга на Ерих Фром като последовател на Зигмунд Фройд е в това, че повдига въпроса за изкривяването на същността на психоанализата. Той не акцентира върху вредите за пациентите, тъй като разбира, подобно на своя учител, че задачата да разпознаят шарлатаните от истинските специалисти е именно тяхна.

Темата обаче касае нещо различно – един психоаналитик критикува самия метод. Само човек с голям дух може да извърши самокритика. Ерих остава верен на психоанализата, но се противопоставя на нейното заменяне с практики, които нямат нищо общо с оригиналния подход. В процеса на саморазмисъл той прилага принципите на самата психоанализа и посочва, че тези анализатори, които заменят традиционната психоанализа с фалшива такава, действат несъзнателно. Той не ги осъжда директно или напада лично; вместо това анализира причините зад тази подмяна.

Фром поставя акцент върху влиянието и натиска от страна капиталистическата производствена система и свързаното духовно пространство върху както психотерапевтите, така и пациентите. През целия си живот Ерих отказва да позволи доминацията над него от страна на Фройд и успява да извлече поуки от конфликта между двамата велики мислители.