Изкуство между традицията и провокацията

Тази книга е плод на моите лични критични реакции спрямо част от събитията в съвременното българско изкуство през последните години. Опитах се да представя конкретната си гледна точка и позиция, но именно "ежедневността" на рецензиите ме подтикна да споделя някои по-обширни наблюдения относно художествения живот.

Текстът е субективен и акцентира върху фрагментарността и контекста на критическите оценки. Признавам, че понякога мога да съм сбъркал в оценката си за художествените явления от края на 20-ти век. В него ясно личи интересът ми към тенденциите в неоконцептуалното изкуство след 1992 година. Чрез тези текстове, които може би изглеждат разпокъсани (предимно публикувани в списания като "Изкуство", "Литературен вестник" и "Литературен форум"), целя да покажа алтернативна перспектива за част от българското изкуство след откъсването му от предишните неконвенционални форми.

Ще акцентирам върху материалите и процесите, свързани с усилията на втората концептуална вълна за промяна на артистичния ландшафт у нас. Освен това ще включа портрети на автори с техните групови или индивидуални дейности, както и манифести или важни публикации свързани със стратегията им. Не по-малко важно е вниманието ми към колективът и личностите, които във различни периоди разработваха политиката на софийската галерия XXL.

Въпреки всичко казано дотук, тази книга не представлява просто сборник от стари текстове. Свилен Стефанов е историк по изкуствознание и критик с докторска степен; той е автор на книгите „Българският печат от 20-те години / Особености на визуалния език/“, „РОBOOT“ и „Изкуство между традицията и провокацията“. Работи като преподавател в НХА и Нов български университет, редактор е в списание „Изкуство/Art in Bulgaria“ και основател e na галерия XXL. Напоследък той кураторства изложби като “N-форми: Реконструкции и интерпретации”, “Пластическият образ на 90-те”, “Свидетелства: Реалната различност” , “Нови радикални практики” сред други."