Глад

Романът "Глад" на Хамсун оказва влияние върху съвременната проза

„Глад“ е тъмен, потискащ и изключително завладяващ роман. Темата му се фокусира не само върху физическия глад, а и върху силния северен дух, метафизични прозрения и лудост... Критиците отдавна го разглеждат като предшественик на модерния роман, а значението на това произведение в световната литература остава стабилно.
Норвегиянският автор Кнут Хамсун, носител на Нобелова награда за литература, е бил един от най-четените писатели в България и извън нея през началото на 20-ти век. През 1929 г. издателство „Игнатов и синове“ дори публикува десеттомник с негови избрани творби!
Впоследствие обаче поради колаборационизма му с Третия райх творчеството му частично попада в немилост и той бива забравен. Сега норвежкият класик преживява ново възраждане.
При първоначалното превеждане на романа от норвежки език на български читателят ще срещне странен герой, който блуждае гладен и замръзнал из студена Кристияния през множество страници, отправяйки налудничави предизвикателства към изкуството, любовта дори към Бога. Автобиографичните мотиви придават особена убедителност на книгата, а екзистенциалният заряд я поставя до шедьоври като тези на Достоевски, Кафка или Камю.
За българските читатели би било интересно да открият специфични скандинавски черти в поведението на героя и да ги сравнят със стереотипите от други литературни традиции. Безспорно обаче гладуващият хамсунов персонаж има омагьосваща сила – както тогава така и сега той представлява мощна противотеза срещу сладникавата романтика типична за „розовата“ проза.
/Бойко Ламбовски/