Сънят на сенките: Книга на мъртвите

"Скъпо мое дете, все по-малко мога да те успокоя относно бъдещето на нашата страна. Разбирам, че не само бедността е причина за страданията ни. Престъпността, алчността, корупцията навсякъде около нас, малките измами и фалшификатите – всичко това също играе роля в трагедията ни. Нитратните зеленчуци, разрушаването на уличното осветление и пейките в парковете, мръсотията и грубостта помежду ни са симптоми на духовна пустота.

По-правилно би било да кажем, че именно тези явления водят до материалната ни бедност. Духовната опустошеност предшества икономическата такава. Това положение не е ново; то има дълга история.

Знаеш много добре как археологическите находки от древни цивилизации са запазени благодарение на уважението към мъртвите. Без пирамидите нямаше да знаем почти нищо за Египет или тракийските надгробия - без тях нямаше да имаме информация за етруските или римляните.

Почитането на покойниците показва увереност у един народ в своето бъдеще; когато хората живеят ден за ден без перспектива напред – такъв народ губи интерес към спомените си за мъртви.
Замисли се: кой може да бъде този народ? Къде можем да намерим гробовете на български ханове или царе? Как стоят нещата с Паисий, Раковски или Левски?

Тракийските гробници оцеляват през вековете тук при нас, но къде изчезват българските?
Може би сме погребвали починалите си като животни? Въпросът е тежък и страхувам се от отговора му; няма нужда той да се търси сред сенките на миналото...

Представи си буренясали места с потрошени паметници и унижена памет – имената са заличени! Дори най-дивата държава по света не познава подобно отношение.
Древните римляни казвали: „Смъртта на достойнството вдъхновява добродетел“. Те възпитаваха поколения чрез примера на загиналите.

А ние какво правим?
Когато някой умре - го забравяме веднага. Няма знак след него... Зачеркваме дори себе си предварително - защото всички сме обречени скоро да станем част от миналото…

Защо тогава недоумяваме защо никой не проявява уважение към нас? Защо реагираме шокирано като виждаме как цигани крадат бюста на Яворов или преработват главата на Левски? Какво очакваме светът да мисли за нас след като сами не ценим даже паметта на великите свои мъртви?

Не зная точното обяснение… Само разбирам колко важно е коренът под дървото – а мъртвите са нашият корен. И все повече ме тревожи съдбата na България..."
Стефан Цанев