Книга за чудесата на Индия

"Книга за чудесата на Индия", написана от капитан Бузург ибн Шахрияр, представлява един от най-забележителните историко-географски и литературни документи на арабската средновековна литература. Създадена е през втората половина на 10-ти век в крайморски градове на Южна Месопотамия или Западен Иран и съдържа сборник с разкази, предавани от моряци и търговци, които са пътували до Индия, Китай, Индонезия, Африка и други далечни региони. До днешния ден е запазен единствен ръкопис – препис от 13-ти век, който се съхранява в Истамбул. Настоящото издание представлява първият български превод на това произведение.

Тази книга не е просто набор от факти и измислици относно морските приключения; тя предлага разнообразие по множество теми – включително природата на чуждите земи, културата и обичаите на техните жители, както и информация за морската флора и фауна. Произведението функционира като своеобразна енциклопедия с познанията на жителите от приморските градове под халифата през 10-ти век относно страните в източната част на океана. То предоставя ценен материал за исторически, географски, културни и етнографски анализи. Комбинацията между реалността и фантазията прави книгата незабравимо четиво с магнетично привлекателство. Освен това текстът е допълнен с репродукции на миниатюри от ръкописа "Макама" на Харири според изданието публикувано през 1886 година от Ван дер Лит.