За жестокостите на сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 г.

Майор А. П. Никол (2024) разглежда жестокостите, извършени от сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 година в своето писмо до монсеньор Авенол, генерален секретар на Лигата на народите в Женева. Преводът е направен от д-р Николай Иванов Колев и издаден от ГУТА-Н в София.

Скъпи читателю,

Публикуването на материали относно съдбата на българските общности зад граница след 1919 година беше невъзможно през периода между 1944 и 1990 година. Под предлога за ненамеса във вътрешните работи на съседни страни и под натиска на съветското управление, дори историците у нас не смееха да разпространяват доказаната информация по този въпрос. В момента обаче това вече е възможно и с настоящия документ допълваме важна част от нашата национална история.

През 1859 година Г. Раковски описва ситуацията на етническите българи по Балканите:

„Въпреки че българският народ е под османско владичество и много хора са се преселили при падането си във Влашко, Богданско, Немско и особено в Бесарабия, Крим и други части на Русия, значителен процент все още живее в родината си - България - което го прави числено превъзхождащ всички останали народи в европейска Турция. Днешното му население се простира: от сегашната граница със сръбското княжество близо до Радуевац – където река Тимок се влива в Дунав – до цялото крайбрежие на тази река чак до мястото наречено Солина при Черно море; а после продължава по черноморската линия чак до Босфора; както по тракийската страна около Румъния, така и покрай Мраморно море чрез Дарданелите към Бяло море (Средиземно), достигайки град Солун.

По тези места живеят смесени групи българи с римогръцки преселници, турци, арменци, евреи и цигани; докато вътрешността остава преимуществено населена с чисто български семейства. От Солун към Атон планина мнозинството жители са българи. По почти целия регион Тесалия към залива Артъ , преминавайки през Юнаническо море та чак до Албания стигайки Нови пазар — град намиращ се в Босна — там повечето жители също идентифицират себе си като българи.

Изключвайки малък процент римогръци или погърчени албанци всичките останали твърдят: „ние сме българи“ или подобни варианти когато бъдат запитани за произхода си; а ако ги попитате какъв език говорят те ще кажат: „говорим български“. Освен тях има още много наши compatriots разположени даже в самата Морея (Пелопонес). В сегашното сръбско княжество - открито то започва при Крушовиц - почти всяко селце е населявано от коренно-български граждани говорещи все още своя майчин език.“