Пародийното в литературата

Настоящото изследване има за цел да разгледа пародията и пародийните елементи в контекста на българската литература, която обикновено се счита за непародийна. Под "непародийна" разбираме онази литературна продукция, която не само че няма значителен брой пародийни произведения, но също така липсват и задълбочени проучвания относно тях. За да се потвърди първото твърдение, са необходими множество сложни уточнения с професионална подготовка, докато вторият аспект е свързан основно с библиографското познание. Ясно е, че през повече от двестагодишната си нова история българската литература не разполага нито с една (в най-пряк смисъл) книга по темата за пародията и пародийните прояви. В този контекст тя безусловно може да бъде определена като непародийна.

Въпросът дали отсъствието на литературноисторически и критически анализ автоматично означава липса на пародиен характер в тази литература остава открит. Особено когато вземем предвид факта, че независимо от състоянието на научните изследвания по литературата, критиците започват все по-често да използват термини като „пародия”, „пародично” и „гротескно-пародийно” при описанието на явления в съвременната българска литературна сцена през 70-те и 80-те години на XX век.