Езерото. Митопоетичен генезис и литературно битие (от Античност до Романтизъм)

Книгата представя историята на сложния процес на раждане и неочакваните художествени трансформации на един образ с неясна съдба. Защо именно езерото? Не е ли неговата история тясно свързана с пейзажа? След задълбочено изследване на присъствието му в многовековното културно развитие на европейските литератури, става ясно, че то има собствена нарисувана линия, която се различава от начина, по който природата е интерпретирана в изкуството. Освен това установяваме, че езерото не може да бъде напълно сведено до водната поетика. Произходът на старогръцкия, латинския и общославянския термин за езеро намира отражение в античните и библейските текстове, където той обозначава дълбоки безводни места – ями или гробища. Как тази закодирана смислова сила ще се прояви през хода на литературната традиция? Как променящите се естетически и философски възприятия влияят върху развитието и утвърдването на езерото като художествена форма? Защо при Ренесанса темата за природата поставя езерото извън основния фокус на интереса към изкуството и го оставя в периферията чак до периода преди романтизма? Настоящият труд представлява първи опит за реконструкция на дългия път от Античността до Романтизма, когато то започва да играе важна роля като ключов символ за красотите и страховете във вътрешния свят на човека. Избраните литературни творби обхващат различни национални контексти, включително славянска литература, което предоставя нови възможности за последващи проучвания както в микро-, така и макрокомпаративен план относно разгледаните проблематики.