Римските императори срещу готите на Книва

Политическа митология, исторически документи и възстановяване на събитийността.

Периодът на войнишките императори е сред най-противоречиво оценяваните в историята на Римската империя. Той обхваща времето от края на династията на Северите (235 г.) до възхода на император Диоклетиан (284 - 305 г.). Дължината му е предмет на продължителни изследвания и научни дебати. В зависимост от използваните критерии различните автори определят различни начални моменти за процесите в този период. Увеличаването на влиянието на армията, започнало при управлението на Септимий Север (193 - 211 г.), след края на династията вече не се контролира от управляващите. Легионите стават реалната сила зад централната власт през това време. Императорът, който някога ръководеше тяхното съществуване, сега представлява само функция, обусловена от желанията и интересите на войниците. Владетелите са принудени да водят войските си в битки по границата, тъй като лоялността им лесно може да бъде пренасочена.

С укрепването позициите на армията сенатът постепенно губи влияние и се превръща във фракция, стремяща се към власт. Италия бързо изгубва своето значение и привилегии в провинциалната структура na imперияta; регионализмът набира скорост. Произходът вече не играе решаваща роля за социалния статус – всеки може да стане император. Легионерите редовно избирали свои кандидати за владетели; техният мандат често бил краткотраен поради насилието около смяната им. Икономиката преминава през значителни реформи, но не всички те довеждат до стабилност. Религиозният живот също претърпява изменения: християнството получава все по-голямо значение с политически последствия.

Изследването проведено от Лили Грозданова разглежда девет години от описания период – между 244 и 253 година – които въпреки малкия си мащаб пред общото развитие нa импeрияtа предоставят важна информация относно трима управлявали: Филип Араб (M. Iulius Philippus) (244–249), Траян Деций (Gaius Messius Quintus Decius) (249–251), Требониан Гал (Gaius Vibius Trebonianus Gallus) (251 - 253) и техните коуправители; включително краткото управление nа Емилий Емилиан (М.Aemilius Aemilianus). По този начин числото нa августисците за тези години достига осем души .Тези години дават възможност да бъдат проучени ранните стадии nа процеси, които ще доминират развитието nа импeриятa впоследствие по време нa войнишките императори , както и тенденции , подготвящи прехода към новата епоха известна като Доминацията.