Бях на война

Нещо в съзнанието ми ме подтиква: не трябва да пренебрегваш емоционалните спомени на Досю Драганов, озаглавени "Бях на война". Приятно е да се натъкнеш на таланта на един белетрист сред скромните записки на човек, който води разговор само със себе си. Този интимен нюанс не може да бъде постигнат чрез умствени размишления или с украшения в езика, формите и образите. Писанията на Драганов изразяват неговия литературен талант, чийто източник е искреното му сърце.

Петко Росен

Досю Драганов, авторът на тези лични и непринудени истории от Първата световна война, ни въвежда сред редиците на Първи пехотен софийски полк от Желязната (шопска) дивизия. Само що завършил военната школа и без никакъв опит в битка, той бива изпратен направо в центъра на конфликтите по Добруджанския фронт с командването над взвод от 6-та рота.

Разкази за героизъм и любов към родината се преплитат с ежедневните трудности, шеги и игривости от живота на войниците. Историите последват една след друга - автентични като че ли ги споделя близък приятел или член от семейството. Те веднага хващат вниманието на читателя и го държат ангажиран до самия край. Споделяме с автора трепета при пристигането му на фронта между вече прославени ветерани – през бойното кръщение, раняването му, възстановяването и повторното стъпване назад във войната; този път обаче – южно...