Ако можехме да лаем

В нашата литература можем да намерим прекрасни примери за приятелство между хора и животни, които продължават да вдъхновяват и служат като модел за взаимодействието ни с природата. Живите същества представляват най-прекият мост към нея.

През последните години обаче идиличните образи от миналото бяха разтърсени. Непрекъснати бедствия ни засегнаха и откриха пред нас много неправди спрямо щедрата земя. Изглежда, че могъщият организъм на планетата отправя обвинения към нас, което провокира вниманието ни към света на животните.

В сборника „Ако можехме да лаем“ се поставя въпрос, който досега оставаше неизказан: Дали не очакваме от животните около нас повече подчинение вместо истинско приятелство? В стремежа си да видим човешките черти у четириногите дали не пропускаме уникалността им? Бихме могли да направим крачка напред в разбирането на техния характер, вместо само да търсим отражение на себе си в тях.

С всичко казано дотук можем лесно да заключим, че става дума именно за хората. Не в контекста на баснята, а като напомняне – човешкото превъзходство носи със себе си и задължения.

М.С.