Тезей (притча)

"Тезей" (1946) е една от по-късните творби на Андре Жид. Тази притча, която е резултат от дългогодишни размишления - над двайсет години, представлява своеобразно литературно и философско завещание на автора. Зад ретроспективния поглед върху живота на митичния герой се крие друга история - тази за различните фази в човешкия живот и саморазбирането. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, изпълних задачата си, живях," служат като равносметка за самия писател. Така Тезей става символът, който Жид избира да предаде заключителната си мисъл: истинската завършеност на човешкото Аз идва именно чрез наследството оставено за бъдещите поколения.

Героите действително постигат безсмъртие; техният принос остава жив и вдъхновява поетичното изкуство, превръщайки се в вечен символ. Например Орион ловецът все още преследва зверовете сред елисейските поля с асфодели – жертви от живота му, а образът му блести на небето под формата на съзвездие. По подобен начин Тантал остава вечно жаден, а Сизиф не спира да търкаля назад тежкия камък към недостижимия връх — обременен от тревогите си като цар на Коринт. В подземното царство единственото наказание е постоянното започване наново на незавършеното дело от земния живот."