Трактати

Между 1891 и 1907 година Андре Жид създава редица творби, които той нарича Трактати, въпреки че те съдържат елементи от различни литературни жанрове. В тези произведения представя своите идеи за изкуството в контекста на постсимволистичната естетика (например в "Трактат за Нарцис" и "Теория на символа"). Размишлява върху преходността на желанията в "Любовният опит, или трактат за напразното желание". В "Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк" описва загубата на вяра в думите, които без истинност превръщат говорещия в измамник. Обсъжда три типа морал: този на добродетелността и саможертвата; морала на уважението към висшите интереси на родината; както и честта и почтеността (в "Филоктет, или трактат за трите вида нравственост"). Създава образа на богат властелин, който желае да притежава всичко дори от ближния си – включително неговата бедност ("Вирсавия"). На края, в "Завръщането на блудния син", използва библейската притча с цел да направи разлика между поражението и покаянието.