Взривена литература. Военни прози партизански разкази, партийни мемоари

Книгата разглежда резултатите от специфично литературно проучване, проведено от Мая Ангелова сред текстови колекции, събрани основно в първото десетилетие след 9 септември 1944 г. В нея са анализирани както известни, така и дълго потискани разкази за Девети, Отечествената война и т.нар. партизанско движение, които са били адаптирани спрямо стандартите на социалистическия реализъм. Става дума за литература с нарушена последователност - фрагментирано пространство без традиции и с наложени внезапно правила, характеризираща се с незрялост и липса на стил, излъчвана от нови или трансформирани авторски личности. Изследването проследява началните етапи и употребата на наратологични концепции като "ритуална фабула", установяването на основните жанрови модели в нормативния соцреализъм, както и многобройните преливания и прекъсвания между документалната литература, мемоарите и фикцията. Чрез това методологията на наратологията и антропологията взаимодейства помежду си с цел да формира нова литературна история, която никога не забравя екзистенциалния аспект - човешкото измерение във всяко писане, четене или мълчание.

Мая Ангелова е доктор по българска литература и главен асистент в Университета Св. Св. Кирил и Методий във Велико Търново; освен това е хоноруван преподавател в Нов български университет. Тя е асоцииран член на научния екип по програмата „Литературата на Народна република България (1946 - 1990)“ към департамент Нова българистика при НБУ. Автор е на изследването "Българският производствен роман" (2014) и поетичната книга "Морска карта" (2012).