Излизане от съня. Стихотворения и поеми

Георги Борисов е символ на класическата поезия, притежаващ перфектен ритъм и стихотворения, изпълнени с изненадващи метафори и рими, които могат да впечатлят дори най-добрите майстори на версификацията. Той принадлежи към малкото български поети, чието творческо въображение позволява разширяване на метафорите както в обем, така и в дълбочина, но винаги оставайки вярно на класическите метрични форми.

В настоящата си книга избрани стихове под заглавие „Излизане от съня“ Георги Борисов поставя акцент върху важността на темата за пробуждането от сън. Какво стои зад този избор – какъв поетически аргумент води до включването на разнообразни послания?

Неговият скиталчески дух и жажда за свобода са основа за неговата творба; затова той споделя със своите читатели нещо фатално относно живота си:

...и мога да чета по звездите…

(„Сол”, 1999)

В произведенията му се открояват три основополагающи художествени концепции: любовта, свободата и смъртта. Не става дума за надмогване над смъртта; тя е част от единството с нея. Свободата може да бъде постигната, а любовта – преживяна.

Въпреки безспорното си дарование като поет, Георги Борисов никога не е заемал висока административна позиция преди 1989 г., но винаги е бил уважаван сред любителите на изкуствата. Това уважение произтича не само от неговото творчество, а и от значимия му принос към българската култура като редактор (повече от три десетилетия!) на известното списание „Факел“ и директор на основаното през 1995 г. независимо издателство „Факел експрес“, което продължава да публикува списанието и запознава българските читатели с таланти често пренебрегвани у нас в името на печалбата. Неговият висок стандарт спрямо работата личеше още когато бе главен драматург в Народния театър «Иван Вазов», следвайки стъпките на Пейо Яворов и Николай Лилиев… Независимо дали делото му представлява обреченост или търсене на нова душа или просто отражение na отдаденостta nа професионалиста , резултатът определено завладява:

Лети сама душата ми и все п? силно свети...

– Мариана Тодорова