Писмо в небето

Следя творчеството на Владимир Левчев от времето, когато работихме заедно в издателство „Народна култура”. Още тогава, в ранните му години, бях впечатлен от забележителното му майсторство, особено в книгата му „Кой сънува моя живот”, която ми се струва емблематична. Поезията му ме привличаше с деликатността и изтънчената чувствителност, присъстващи в импресионистичната й атмосфера. Творбите му са пропити от свободния дух и богатството на личната култура, както и интереса към будизма и ранното християнство. Освен това той е превел най-красивата част от „Махабхарата” – санскритската поема „Бхагавадгита”.

Сега, когато чета „Писмо в небето”, виждам как тази многообразна линия е възобновена, но този път с дълбока свързаност със словото и буквите чрез интересни мотиви от старобългарските образци. И след това идва буен поток от идеи, образи и метафори сред хаотичния облик на нашия разрушителен свят. Завършекът представлява интелектуална молитва, вдъхновена от разнообразие мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е един от утвърдените представители на поколението през 80-те години.

Иван Теофилов