Насилствената асимилация на турците в България 1984-1989

В края на 1984 година, комунистическият режим в България предприема активни действия за унищожаване на идентичността на турското малцинство, основавайки се на идеите за етническа хомогенност и „единна социалистическа нация“. След неуспеха на асимилационната кампания властите решават да се освободят от това население по различен начин. През лятото на 1989 г. около 350 хиляди българи с турски произход успяват да напуснат страната под натиска на растящия национализъм.

Сборникът представя единадесет перспективи относно произхода, развитието и последствията от събитията между 1984 и 1989 г., които бележат най-значителното етническо насилие през XX век в България.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Румен Аврамов
Поглед към насилието

ИСТОРИЯТА КАТО ИДЕОЛОГИЯ

Стефан Дечев
Историографията в България и протоидеологията зад т.нар. възродителен процес

Румен Петров
Разбиране на "спонтанната подкрепа" за "възродителния процес"

ПОВРАТНИ ТОЧКИ

Лиляна Александриева, Деян Кюранов
Процесът по българизация (1984-1985)

Томаш Камузела
Значението им: взаимодействие между политика и обективност

Момчил Методиев
Някои косвени, но дълготрайни ефекти от "възродителния процес"

ПАМЕТ, ТРАВМА, ВИНА

Евгения Иванова
„Възродителният” процес в колективната памет

Зейнеп Зафер
Трагичното минало: антиасимилаторската литература сред жертвите

Любомир Пожарлиев
Травма/вина в спомените за "Възродителния процес": методи за справяне

Антоний Тодоров
Научихме ли урок от "Възродителния процесс"?

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО; СТРАНИ В ПРОСТРАНСТВОТО

Волфганг Хьопкен
По-комплексно е от “етническото прочистване”: миграцията на турци и мюсюлмани от Балканите през историческата призма