Издигане

В своята първа стихосбирка Виктор Иванов заявява, че написването на поезия не е трудно - „нужни са деветдесет процента самоубийство и десет процента талант“. Животът се явява безкраен и изгубен, подобно на любовта („нека наричаме смъртта с истинските ? имена“), но апокалиптичното слънце изгрява над тъмната нощ от най-дълбокия коридор на сърцето. Дебютът му е мрачен, отчаян и радикален, като автомат, насочен към света - произведение, което определено ще предизвика реакции.

"Издигане” представлява дебютна творба на автора, който е изчакал моментът за думите му да достигнат до онази ефирна форма на перфектна поезия, която наподобява тишина. Съдържанието в тази книга функционира като код. Нещо като дрескод за избягване от себе си. Ако такова нещо изобщо може да бъде постигнато.

Тази книга съдържа само две имена с главни букви - Бог и Буковски. Те задават посоката на пътуването навън от самия теб. На юг или нагоре? От разрезаните вени на любовта през абсурдния ни свят до най-тъмния коридор в сърцето.
За Виктор Иванов „издигането“ не е просто метафора; то представлява единствената възможна цел както за него самия, така и за неговата поезия."