Дъно в небето

Темата за времето, което (не) остава, представяно чрез образи като „превишена скорост“, „отминаващ вятър“ и „родословно дърво“, е ключова в творчеството на Александър Арнаудов. Неговият стих "Гробът му е празен" изразява усещането, че „дните отлитат като кръв“, а корените ни се затягат и стремят нагоре към дъното на небето. Макар да сме мъртви отдавна, това не беше достатъчно и Апокалипсисът на сърцето настъпи; любовта представлява ангела на собствената си смърт - така предава яркият и упорит поетичен глас на младия автор. Дебютната му работа демонстрира не само безупречност в езиковото майсторство, но и задълбочено познание върху модерната поезия от ХХ век, която преодолява метафизичните парадокси на Паул Целан, Илзе Айхингер и Янош Пилински.

Васил Прасков

Темите за любовта, смъртта, семейството и самотата са вечни. В сборника "Дъно в небето", Александър Арнаудов ловко улавя тези мотиви с кратки и стилни стихотворения. Метафорите са точни, провокационни и оставящи трайно впечатление. Книгата разглежда промените - независимо дали доброволни или наложени - които ни прехвърлят от едно състояние в друго: от един покой до следващия живот или прозрение до ново такова. Изказвам благодарността си към автора за вложеното време мисли.

Катерина Стойкова

Стихотворенията на Александър Арнаудов притежават лаконичност, болезнен афористичен характер και недоверчивост; те са дълбоки тайни романтичности у момче “пропаднало в небето”, удивено от неговата дълбочина. Тези произведения могат да бъдат прочетени бързо поради своята краткост; обаче не позволявайте скоростта да ви подмами. Тук царят джунглата редом с царя на небето - ако не се замислим защо това е така, ужасът от житейската драма ще остане заключен.

Кристин Димитрова

Поезията е интересна със своите основно кратки стихотворения с висока емоционална интензивност и философска дълбочина. След няколко прочетени стиха човек може да усети желанието да затвори собствения си свят между техните лаконични редове.

Палми Ранчев