По следите на Велчова завера

Книгата разкрива малко известни и непопулярни факти за Велчовата завера, а нейният автор е общественикът и писател Николай Иванов.

Изданието е създадено по повод 180-годишния юбилей на Велчовата завера.

„По следите на Велчова завера” осветлява редица неизвестни аспекти и личности, свързани със събитията от 1835 година. Информацията в книгата е резултат от десетилетие изследвания в село Тодювци, което се състои от 12 махали; жители на четири от тях са участвали в заверата. Един интересен момент е животът на Йордан Кисьов, който се посочва като предател в контекста на тези събития.

Николай Иванов споделя: „Открихме негови бележки, които изглеждат написани с чувство за вина. Освен това той бил първият крадец на артефакти в голям мащаб - слугите му са откраднали значим жертвен камък от Никополис ад Иструм, поставен пред дома му. По онези времена чорбаджиите яздели коне върху писан камък.”

В допълнение към множеството спомени и цитати от книги, изданието включва писмо, преведено от проф. Мария Спасова. То представлява донос изпратен от гръцки владика до българите в Разград и съдържа различни имена за заверджиите. Професор Пламен Павлов коментира: „Този документ свидетелства за стремежа на гръцкото духовенство да бъде угодно пред властта.”