Смесеният език на виенските българи

В монографията се разглежда речевата практика на българската етническа общност в Австрия, която предимно използва два езика. Във Виена българите комуникират помежду си основно чрез разговорната форма на книжовния български (известен и като мезолект). И старите, и новите имигранти в австрийската столица обикновено притежават сравнително добра професионална квалификация, включително бизнесмени, дипломати и представители на изкуството, науката и образованието – ученици, студенти и научни работници. Смесеният език във Виена демонстрира забележителни характеристики главно чрез лексикалните елементи, тъй като те са най-податливи на влияния от други езици. Фонетичните и граматичните особености също са налични, но заемат второстепенно място с преобладаваща книжовна природа. Немските транзитиви в речта на виенските българи могат да бъдат класифицирани в две категории: интерферентни (основна част) и прекодирани. Интерферентните имат предимно лексикален аспект и частично изменят българския код; докато прекодираните променят кода напълно – той започва като български и завършва на немски след превключването. Кодът често се сменя след определени думи, наречени „сигнализатори“. Комбинацията между различните компоненти на домашния език и немските транзитиви формира разнообразна лингвална смесица, която може да бъде адекватно описана като смесен език.