Галантните дами

Последният велик рицар от Ренесанса, Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом, бил пленен от красотата на кралица Марго и съпровождал Мария Стюарт в последното й тъжно пътуване до Шотландия. Той познавал срамните тайни на всички влиятелни личности от двора. В края на 1584 г., буен кон изхвърлил ездача си и го изпратил в заточение в замъка "Богатата планина", който самият той проектирал. Там се родила магическата еротична приказка с ярки персонажи, които са истински хора, а не измислени герои. Размишленията за мъжете предатели, тайните на женското тяло и за знатните дами – омъжените и вдовиците – както и за храбрите кавалери включително "наварския жребец" Анри IV представят не само скандални истории от двора на династията Валоа, но също така увлекателен разказ, който намира отражение в творбите на художниците Вато, Буше и Фрагонар. От сведенията му черпят вдъхновение Александър Дюма и Проспер Мериме; Балзак използва теми за своите "Страшни разкази", а Стефан Цвайг и Хайнрих Ман ще го възвеличават.

Традицията започната от Брантом продължава през Стендhal до Марсел Пруст и стига до Хенри Милър и Чарлз Буковски. Безсмъртната провокативна проза "Галантните дами" е химн към плътската любов , но също така откритие относно мисията на свободния човек сред един неблагоприятен свят. Вселената описана от Брантом е населена с богини под заплахата от чудовища вътре в нас — концепции разгледани от Маркиз дьо Сад и Аполинер. Преводът му на български академичен език ще бъде откритие както за младите, така и за по-възрастните читатели.