Вилево

Ако съществува физическо място, където високите честоти могат да повлияят на оцелелите от катастрофа, това място се нарича Вилево…

„Вилево“ е роман, който изисква от читателя внимание, търпение и аналитичност. Лука Бекавац поставя предизвикателства чрез сложни въпроси и сериозни дилеми. Той ни води по заблуждаващи пътеки и оставя без необходимата информация или поне такава, която в определени ситуации е ключова за разбирането; отменя принципите на причинно-следствената връзка и преобръща нашите представи за пространство и време. Повдига темата за паралелните светове и възможността за транскомуникация, което напълно дестабилизира нашия поглед върху реалността.

Романът се дели на три различни части: „Август“, „След полунощ“ и „Маркович“. Първата част - „Август“, представлява точно копие на четири монолога записани от повредена магнитна лента. Монолозите са произнесени от момичето Теа, което живее с по-голямата си сестра Елиза в занемарена къща във Вилево близо до Осиек през 2109 година. Втората част съдържа диалог между двете сестри и трима непознати събеседници от друго време. Последната част е научен труд относно неидентифицирани сигнали по време на радиовръзките през паравоенния период, написан през 1947 г., посветен на инструменталната транскомуникация. Този труд описва как трима нелегални предават информация от партийната радиостанция в Осиек през лятото на 1943 г., установявайки (и губейки) комуникацията със сестрите Теа и Елиза.

Книгата печели Наградата за литература на Европейския съюз.