Проза за прозата

Тази книга се фокусира върху новите тенденции в българската литература от 60-те до 80-те години на XX век, особено върху т.нар. инфантилна проза. В теоретичен план, тя анализира тази форма на писане като начален етап в трансформацията на доминиращия литературен код от онова време – прехода от катафатичното (в аристотелианския контекст) към апофатичното слово, което е неясно и противоречиво. Този тип изразяване, възприемано тогава като силно субективно и нарушаващо традиционните епически нагласи, днес напълно ги е заменило. В този контекст книгата представлява реакция срещу опростените интерпретации на литературата от миналото, които сега са заменили динамиката с фиксирани категории.