Три трактата

Настоящото издание за първи път предлага на български език три трактата на един от най-влиятелните мислители в средновековната схоластика. Изборът е направен с цел да се осигури сравнително адекватно представяне както на ключови дискусионни теми в учената литература на „класическото“ тринадесето столетие, така и на характерния стил при тяхното разглеждане.

Животът на автора следва типичния маршрут за духовна кариера, в която църковните задължения и научната работа си взаимодействат и взаимно се подкрепят. Алберт е роден около 1200 година (в друга версия през 1193) в Лаунинген, Швабия, в рицарско семейство. Няма сведения за ранното му детство, но като юноша учи право в Падуа. Именно там вероятно среща за пръв път етическите и натурфилософските трудове на Аристотел. През 1223 (или 1229) той става член на доминиканския орден и продължава обучението си в Кьолн, фокусирайки се върху теологията. От 1233 година преподава последователно във доминиканските училища в Хилдесхайм, Фрайбург, Регенсбург и Страсбург. Определящо за неговото академично развитие е обучението му във Теологическия факултет на университета в Париж, където получава докторска степен и правото да преподава теология. През 1248 година Алберт става ръководител на новосъздаденото висше учебно заведение (studium generale et solemne) в Кьолн; тук негов ученик е известният Тома от Аквино. Между 1254 и 1257 година Алберт изпълнява функциите приор на доминиканския орден за провинция Тевтония. Заедно със своя гениален ученик през 1256 година той защитава пред папската курия правата на доминиканската катедра към Университета Парижки.