Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада

Владимир Левчев (роден през 1957 г. в София) е автор на 15 стихосбирки, публикувани в България, четири в САЩ и една в Италия. Освен това е написал множество статии и есета, както и три романа. Неговите произведения са преведени на редица езици, а той самият се занимава с превод на американска и англоезична поезия и драма на български език. Завършил е история на изкуствата във Художествената академия в София. Преди 10 ноември 1989 г. е издавал независимото списание за литература „Глас“. Участвал е активно като член на „Екогласност“ и Клуба за гласност и демокрация, а по-късно ръководи отдел „Култура“ във вестник „Демокрация“, работи като заместник главен редактор на „Литературен вестник“ и главен координатор на „Свободно поетично общество“.

През 1994 година заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия, завършва творческо писане във Вашингтон и преподава в различни университети там. От есента на 2007 г. преподава литература и творческо писане в Американския университет в Благоевград.

Сборникът от есета на Владимир Левчев представлява удачна идея за събиране – когато текстовете, написани при различни обстоятелства, бъдат обединени под един покрив, ясно изпъкват цялостта им, логиката зад мислите му и последователността между представените идеи. "Краят на една епоха" със сигурност ще помогне да разберем мястото си върху световната карта; ще заглуши страховете ни και ще повиши надеждите ни; всичко това може да спомогне да осъзнаем идентичността си като народ - европейски не само географски, но понякога несигурни относно нашето цивилизационно присъствие.

Според Митко Новков този сборник функционира като личен дневник не само за автора, а за общото ни настояще; затова неговите текстове вероятно ще продължат да бъдат четени занапред. Въпреки че предложенията идват от субективния поглед на известния поет И публицист Левчев , те служат като пряка свидетелство не само за текущите политически процеси у нас или около нас , но също така засегнат важните художествени моменти , които трябва да останат запомнени . Наред с художествените стойности той призовава към повече почтеност навсякъде , възмущението му от безспорната сила нa злото e очевидна , както i чeсто срещаната безсилност нa добрoто . Добротата — светлинката — която понякога има нужда от наша защита: волята ни , размисълът ни , позитивността i ентусиазмът наши .

Румен Леонидов