Пред пепелището на нестаналото българско общество

През последните години станахме свидетели на нова сцена от българския "преход": наблюдавахме поредната "революция", която беше представена като борба с олигархията и опити за смяна на "системата". Част от управляващите, които временно загубиха контрол, активираха своята медийна, политическа, икономическа и криминална мрежа срещу друга фракция в олигархията. За целта те използваха жертвите на системата - хора, убедени че им е предоставен исторически шанс да действат. Явно обаче не осъзнават, че в съществуващия обществен ред ролята им е по-скоро да бъдат декори вместо главни действащи лица в собствения си живот. С напредването на времето историята за така наречения "преход" постепенно губи своята притегателност и сред негативните последствия се появяват контурите на нов свят. Много хора започват инстинктивно да чувстват, че са предназначени да стоят в основата на социалната структура вместо да я ръководят. Това води до хаотични искания за решения: нови избори, друг парламент или правителство; намаляване на депутатските места; увеличаване на гражданския контрол; замяна с “народа”; преразглеждане на избирателната система; отказ от парламентаризма в полза на пряката демокрация; смяната на партиите с индивидуални кандидати – всичко това под лозунга за необходимост от промяна без ясна представа каква точно.

Но вече е късно: шлюзовете към историята затварят своите врати.