Балканският свят

Стойчо Георгиев Грънчаров е роден на 28 август 1942 година в София. Той завършва история и философия в Софийския университет, а по-късно получава докторска степен по история и става старши научен сътрудник в Института по история при Българската академия на науките. Специализирал е във Великобритания, като учил в Лондонския държавен университет и Браун университета в САЩ. Неговото творчество включва монографии като "Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894 г." (1984), "България на прага на двадесетото столетие: Политически аспекти" (1986) и "Кръстопътища: Размисли за историческото развитие на Западна Европа, Османската империя и Русия" (2000). Той е автор и на част от том 7 от многотомната история на България (1991), както и текста за периода между двете световни войни в "История на България" (1993, 1994, 1998) и трети том от "История на Нова България" (1999). Освен това пише учебници по история и редактира различни сборници с документи и мемоари. Проявява интерес към сравнителната история както и към философското осмисляне на историческите въпроси.

Младостта му преминава в скромна софийска махала близо до Женския пазар, населена не само с български бежанци, но също така с евреи, арменци и представители на множество други националности. Като студент той споделя един следобед ракия с баща си - бежанец от Беломорска Тракия - в местната кръчма „Чичовци", където освен тях присъстват още възрастни мъже: българин от Гостиварско, грък, турчин και арменец. По време на разговора арменецът го посъветвал да помни разнообразието от народи живеещи Балканите докато пише своите истории; останалата част от компанията кимнала одобрително. Запомнил този важен съвет...