Българската монархия през средните векове

На пръв поглед заглавието на книгата веднага поставя въпроса: Защо именно „монархия“? В литературата съществуват множество произведения, които разглеждат темата чрез различни безлични термини – като власт или владетел, или пък с титли като хан и цар. Всички тези термини обаче понякога предават неясен статус, а друг път конкретен; докато терминът монарх сякаш обединява всички аспекти на едноличната власт, макар и в известна степен теоретично.

Възрожденските митове сред българите доведоха до уникален исторически феномен – средновековните ни монарси бяха преобразени в национални герои. Възстановяването на историческата памет активно търсеше и продължава да търси личности и събития от миналото, за да потвърди правото си на бъдеще. Още от това време остава синдромът всичко да се свързва с личната воля и произволните решения на суверена, което води до впечатлението, че съдбата на общността е почти изцяло зависима от него. На практика структурата наречена монархия оперира в контекста на историческите условия и културните предизвикателства; личността на суверена идва чак след тях. Обаче за поданиците животът им изглежда напълно определян от волята на този суверен.

Тази структура е основният фокус на краткото изследване в настоящата книга, която цели по-добро разбиране на българската история. Книгата претендира да представи истината или поне частта ѝ, която може да бъде уловена след толкова много години.