Масоните се върнаха в България

През късната есен на 1997 година, в столицата България – София, студът отдавна е обгърнал града. Улиците в крайните квартали под Витоша са опустели още рано сутрин. Автомобили спират един след друг пред новосъздадената бяла сграда и мъжете, които слизат от тях, изчезват зад тежката дъбова врата. Ако любопитен наблюдател надникне през плътните завеси на прозорците, той би останал учуден.

Вътре има дискретно осветена зала с висок таван, подпрян от квадратни колони. Тишината е нарушавана само от пукота на горящите свещи. До входа стои висока фигура на мъж, разкрачен и облегнат на тежък малтийски меч. По дългите стени на правоъгълното помещение са наредени редици столове, а върху тях седят мъже в еднакви позы; всички носят черни смокинги и синьо-бели престилки със символи върху тях. Чуват се три силни удара по масата и зад нея става видим силует; някак си тиха музика от Моцарт започва да звучи сякаш идваща изпод земята.

- Защо сме известни като свободни зидари? - пита сенчестият глас зад масата.
- Защото работим като свободни хора за Великия строеж – отвръща му един от присъстващите."