Революционната народна песен от Македония Т.2

В произведението си Илия Манолов предлага, развива и успешно адресира един познат въпрос в сферата на нашата фолклористика - връзката между фолклора и историята. В обобщение бих казал, че песента служи за документ за историята, но сама по себе си не е исторически архив. Историята - особено тази с кървавите събития - постоянно вдъхновява Македония да създава песни почти за всяко значимо събитие и личност. В този контекст наблюдаваме нещо почти уникално: няма друга епоха или регион, където творческата активност да бъде толкова изразена и саможертвата да се вплита така непосредствено в поетичните интерпретации на авторите на песни. Считам, че Илия Манолов умело използва предоставената му възможност за изследване и изгражда специфично досие на почти всяка песен, а броят им е впечатляващ. Той ни поставя пред важно предизвикателство - как фолклорът отразява историята? Както знаем, ние дискутираме произхода на т. нар. исторически песни от минали времена. Манолов документира един актуален процес във фолклора, което представлява неговото основно научно преимущество. За него песента функционира като хроника на историята; обаче тя е независима хроника с особености според принципите на музикално-поетичното мислене, най-силно проявяващи се в Македония през първата половина на XX век. По този начин той представя теоретична перспектива, която до известна степен „проблематизира“ разбирането ни за термина „фолклор“.

„Революционната народна песен от Македония" представлява основополагающе изследване, което последователно и подробно разглежда живия процес по създаването на революционни народни песни в една широка музикално-фолклорна област през период от около 30 години - факт невиждан досега в българската фолклористика. Авторът проследява развитието на тези песни чрез хронологичния ред на революционните събития и акцентира върху приноса и заслугите на някои важни фигури-революционери , които са увековечени в текстовете им . Основният критерий тук не е индивидуалното мнение независимо чий то би било , а оценката именно от народа . Това става ясно особено при песните посветени Яне Сандански , защото техният брой надвишава значително този относно други личности свързани с революционното движение (с малки изключения).