История на Ада

Концепцията за ада е неизменна част от всяка цивилизация. Тя се среща в древните текстове на човечеството, свързана с ранните религиозни възприятия, и присъства дори в произведенията на съвременните атеисти. Адът има много форми - варира от тъмно място в отвъдното до усещане за екзистенциална тревога, като всяко общество го интерпретира по свой собствен начин.

Той е връстник на осъзнатото човечество и е неразривно свързан със самото му съществуване; човек проектира в него своите страдания и ненависти, противоречия и безсилие, подобно на начина, по който раят олицетворява надеждите и радостите му. Независимо дали е свързан с концепцията за наказание или съдба – вечен или временно определен – адът служи като огледало на неспособността на обществата да решат социалните си проблеми и показва двойствеността в човешкото битие. Докато хората не успеят да разрешат собствената си загадка, те ще продължават да генерират свои представи за ада.

Сред всички идеи за ада, християнската концепция представлява най-подробната и систематизирана форма. Тя изразява абсолютното страдание чрез угризенията на съвестта и мъчителността на вечността. Християнският ад функционира като логическа конструкция върху неоплатоническите основи; той символизира противоположния аспект на религията за спасение — отражаваща стремежа към уважение към свободната воля у човека — представлявайки съдбата тези, които са се отделили от извора на истинското благо.

Преди появата на християнския ад обаче различни религии разработват свои представления относно живота след смъртта. За повечето от тях този живот просто удължава земния опит във едно неясно "другаде", където душите продължават да страдат. В тези версии няма разграничение между добри и лоши; всеки преминава през един мракоподобен период след смъртта си. С течение на времето развитието на моралното разбиране довежда до оформяне идеята за ада като дом само за злите души; първоначално тази идея била временна, но християнството я утвърдило трайно.

В известен смисъл нашето време предлага завръщане към примитивната представа: упадъкът na традиционните вярвания поставя под въпрос християнската представа za ада , докато разширяването nа понятиeто добро-лошо размазва границите между адуг and рая насочвайки ги повече към земния свят în диалектично двусмислено положение . Заради напрежението между индивидуалните нужди și онези налагани oт обществото , адът започва все повече da se преживява като компонент ot битиeто . Всеки носi svoy ad ,който prehodna zamena s monopol iz teologite teraz e predmet na psikholozi psihonalizatori sociologi i filosofii .

Историяta na ada e istoriya ta n a choveka koito ćeli kym sobstvenoto si sushtestvuvane . Както отбелязали някои велики умове ot minaloto vreme , човек носi v sebe si dvete protivopolozhni sudbi koĭto може da realizira последователено ili ednovremeno . Именно това казва Милтон в poemata Izgubeniq рай :
"Сам в себе си умът създава чудеса
От небесата ад твори,
от ада небеса."
(стих 247)