Космос

В полите на Татрите, младите Витолд и Фукс търсят летни стаи и случайно откриват обесен врабец. На пръв поглед това незначително събитие отключва безкрайна поредица от асоциации и води до дълбоко пътуване из съзнанието на разказвача. Скоро след пристигането си в къщата, те са въвлечени в редица необясними инциденти, които сякаш започват с висящия на клона врабец.

Романът "Космос" (1965) е публикуван почти три десетилетия след дебютния роман на Гомбрович – "Фердидурке", който стана сензация. За него авторът получава Международната награда за издатели Форментор през 1967 година. Книгата играе с конвенциите на криминалната литература и разглежда трудността при разказването, като служи едновременно за навигатор по лабиринтите на човешкия вътрешен свят и несъзнаваното, а също така показва последствията от материализацията на обсебена реалност.

Витолд Гомбрович (1904 – 1969) често се свързва с авангардното движение, бунта срещу традицията и младежката революция. Неговият нестандартен стил вдъхновява много млади хора със своето експериментално мислене. Но зад повърхностните жестове против формата стои дълбочина, която предлага още повече удовлетворение чрез множеството препратки и пластове в творчеството му. Читателят трудно може да остане равнодушен към неговия уникален подход или да игнорира призива му да не се чете само частично.

„За мен Космос е черен — предимно черен; представлява размито черно течение изпълнено с буря, задръствания и потоп; черна вода носеща хиляди отпадъци — човек гледащ я как плува натам… опитвайки се да я разбере или свърже в някакво цяло… Чернилка, ужас и нощ. Нощ пронизана от неконтролируема страст или покварена любов... Господ знае… смятам че ужасът около Космос ще бъде осмислен рано или късно.“
— Витолд Гомбрович

„Периодът на обикновенното четене вече приключи.“
— Витолд Гомбрович