Морето

Джон Банвил (1945) е известен ирландски автор, отличаващ се с изтънчен стил и детайлна изразност. През 2005 година той получава престижната награда Букър за своя роман "Морето", който представлява красив и тъжен разказ за силата на спомените, страданието, загубата и любовта.

Боговете си отидоха в деня на необичаен прилив. Цяла сутрин водите в залива под бледото небе непрекъснато се покачваха до невиждани височини, а малките вълнички пълзяха по сухия пясък, който дълго време не бе усещал влагата освен при дъжд или само в основата на дюните. Ръждивият корпус на товарен кораб, заседнал отдавна в единия край на залива – преди толкова много години, че никой от нас не можеше да си го спомни – вероятно е мечтал за ново плаване. Но след този ден аз никога повече нямаше да плувам. Морските птици нервно кръжаха около огромната маса вода, която изглеждаше като изпъкнала пришка със своите оловносини цветове и злокачествени отблясъци. В онзи момент тези птици изглеждаха странно бели. Вълните оставяха мръсножълта пяна по цялото протежение на прибоя. На хоризонта нямаше нищо платнено; знаех вече — няма да плувам никога повече. Усещането беше така пронизително... все едно някой ме наблюдаваше."