Кеворк проговаря

От стотиците проведени интервюта, трябваше да избера около петнадесет и да ги обогатя с контекста им. Това се оказа доста предизвикателно. Спомените сами нахлуваха в съзнанието ми. За много от срещите съм водил записки в дневниците си, което е късмет, защото има детайли, които дори мен ме удивляват днес – сякаш са станали на друг човек, а не на мен.

Коментарите относно героите в книгата произлизат от внимателното взаимодействие с тях и понякога от по-близко приятелство. В момента са публикувани тези материали, които смятам за подходящи; времето все още не е настъпило за значителна част от моите записи.

Интервютата тук са подредени по начин, който разкрива интересни взаимовръзки помежду им. Героите изглежда продължават да дискутират помежду си дори след напускането на този свят – което е приятно.

Вероятно ще забележите при повечето мои герои едно усещане за наблюдение у тях. Защо ли? Но това ми напомня на стар анекдот: две песъчинки вървели през пустинята и едната казала на другата: "Имам чувството, че някой ни следи..."