Свободата на словото и нейните граници

Свободата на изразяване винаги е била заплаха за управляващите. Наполеон Бонапарт е казал: “По-страшен съм от вестниците, отколкото от хиляди щитове”. Историческият анализ на медийната регулация между 1865 и 2009 година показва, че продължават да се приемат закони, които защитават властта от обществото, вместо обратното – обществото от властта.

Глобалната финансова криза и спадът в качеството на традиционните медии ускоряват прехода към онлайн журналистика. Социалните платформи с хоризонтална структура печелят популярност, предоставяйки възможност на всеки да изразява мнението си без цензура. Тази нова форма на свобода още повече тревожи властовите структури поради своята анонимност и способността си да разобличава неправдата. Журналистите, които са решени да информират обществото честно и отговорно с цел неговото подобряване, играят важна роля.

Тези журналисти наподобяват птици – те летят високо, стремейки се да видят повече и осъзнавайки болезнената истина: както при птиците, понякога умират сами. Книгата представлява апел към обществото – да не позволи гласовете им да замлъкнат или талантливите им умения да бъдат потиснати; трябва активно да учим какво означава истинската цена на свободата, която винаги може лесно да бъде загубена след едно поколение.