Мултикултурализмът между толерантността и признанието

Тази книга е резултат от изследване, вдъхновено от разочароващите ефекти на малцинствените публични политики, реализирани в последните години в страните с развити демокрации. В някои случаи, като във Франция, тези мерки имат явен асимилационен характер и културните различия биват пренебрегвани в името на националното единство. Обаче желаната цел не се постига, което личи от периодичните размирици сред младежи имигранти. На други места, например в Холандия, усилията за интеграция на малцинствата (или поне така беше до скоро) са насочени към създаване на хармония между различаващите се култури. Това обаче не спря възхода на религиозния екстремизъм, който доведе до убийства на интелектуалци заради тяхната работа по теми свързани с чувствата на вярващите. Някои държави осигуряват защита правата на малцинствата чрез квоти в управленските структури; резултатът е бързо оформяне на корумпирани и самодоволни политически елити сред тези групи без значителна промяна относно правата на хората, които те би трябвало да представляват. В други страни конституцията забранява смесването между културни идентичности и властови отношения. Това предизвиква недоволство както у малцинствата, така и у защитниците на човешките права поради усещането за двойни стандарти спрямо различните социални групи.

Какви могат да бъдат причините зад проблемите при реализацията на малчинствените политики? Дали сме свидетели само на дълъг процес "налучкване" за намиране оптимален баланс между интересите както мнозинството , така и миноритарните общности чрез метод проба-грешка – т.е., дали можем все пак да останем позитивно настроени към бъдещото развитие? Или може би подходът ни е погрешен от основата си?