Орфей Тракиецът/ Orpheus, the Thracian

Орфей е символ, познат още от древността - той представлява началото на доброто в Космоса и обществото, олицетворява посветеността и знанието, както и любовта и безкрайния талант. Името Орфей носи надеждата за постигане на безсмъртие и изразява идеята, че музиката е универсалният език, разбираем за всеки с открито сърце към Природата. Древногръцките народи описват Орфей като тракийски герой, персонификация на мъдростта и положителната другост.

Културно-историческото наследство на Траките – предшествениците на съвременните българи – е неотменна част от българската идентичност. Продължаващата културна приемственост между местното население и новодошлите ни задължава да се насочим към фигурата на Орфей – постигналия безсмъртие чрез знание и стремежа си да го сподели с поколенията след него. Българският народ през вековете е запазил не само ритуални обреди с мистериален характер, но също така древни сюжети, мотиви, персонажи и митологични идеи свързани с орфическата традиция на Траките. Вярата в Велика богиня-майка и нейния Син под два образа - Слънчевия и Огнения - остава жива в нашето духовно наследство. Това познание продължава да се проявява в народните празници, вярвания, приказки, легенди и песни.