Древните българи - прадеди на траките

Днес, като българи, стъпили в третото хилядолетие, все още активно търсим своите корени и истинската си история и култура. Ние сме наследници на древен народ, чийто принос е основополагащ за развитието на човешката цивилизация. Въпреки това, изглежда, че погълнати от ежедневните трудности и борба за оцеляване, ни е трудно да се свържем със славното минало. Народ без история наподобява дърво без корени – той има мизерно настояще и несигурно бъдеще.

Най-притеснителното не е масовото заминаване на младите хора в чужбина за работа, а фактът, че сами продължаваме да унищожаваме хилядолетните основи на българската идентичност. Това явление не е ново; съжаление будят натрупванията от откровени лъжи и полуистини, които ни тласкат към дъното.

Преодоляването на тази разрушителна инерция може да стане единствено чрез нова държавна политика с умел баланс. Тук става въпрос не толкова за териториални претенции спрямо близки или далечни страни, колкото за изграждане на духовни мостове между българите по света. Изучаването на нашата впечатляваща древна история би могло да ни обедини и да прекрати политическите конфликти около властта и облаги. Но привлекателността на материалния интерес остава силна – онзи който никога не го е изпитал просто няма представа какво означава.

Тази „материална печалба“ играе важна роля за Бай Ганьо, но това не му пречи гордо да заявява „булгар“. Колко от нас днес са способни да направят същото?